С цел, създаване на по-добра контактна повърхност, върху армиращият шпакловъчен слой се нанася контактен грунд, който подобрява адхезията на финишното покритие към шпакловката и предотвратява бързото попиване на водата в нея. Контактният грунд задължително трябва да бъде оцветен, за да се предотврати евентуално прозиране на шпакловката през финишният слой.

Оформянето на повърхността на една топлоизолационна система може да бъде изпълнено по много различни начини. Заедно с облицовките от естествени камъни, плочки и другите видове керамични покрития, мазилките са най-често използвания като финишно покритие материал.

Мазилки

Изборът на финишна мазилка се определя най-вече от нейните технически и технологични качества, начина на полагане и експлоатационни свойства. Разглеждайки многообразието на съществуващите мазилки, може да се твърди, че не съществува универсална мазилка – подходяща за всички случаи и приложения.

Изборът на мазилка зависи от множество, частично противоречащи си критерии:
   - защита от дъжд (водопропускливост и дифузия на водни пари)
   - пукнатиноустойчивост (еластичност)
   - устойчивост на микробиологични атаки и замърсявания
   - избор на цвят и степента му на рефлектиране на светлината (HBW)
   - противопожарна защита
   - пригодност с основата

Критерии като обработваемост, устойчивост на изсоляване, скорост и устойчивост на избеляване също играят важна роля.

Разделянето на мазилките може да бъде извършено по различни критерии. Най-употребявана е класификацията в зависимост от свързващото вещество в тях, според която се различават минерални (на базата на вар и/или цимент), полимерни (на базата на изкуствени смоли), силиконови (на базата на силиконови смоли) и силикатни мазилки (на базата на калиево водно стъкло). Минералните мазилки биват наричани още неорганично свързани, а полимерните – органично свързани мазилки.

Важно е да се знае, че качествата на една мазилка зависят основно от свързващото вещество в нея. То определя нейната твърдост и якост, дифузионните и свойства и устойчивостта и на климатични условия, нейната еластичност и пукнатиноустойчивост, pH-стойността и и стабилността на цвета, както и пригодността и към основата.

След достатъчен престой на шпакловката (правило: 1 ден за свързване и съхнене за всеки мм от дебелината на шпакловката) може да се полага мазилка като финишно покритие. Атмосферните условия по време на работа трябва да бъдат такива, че температурата на въздуха, на материала и на основата не трябва да пада под 5°С. Изключение правят мазилките със специални добавки, позволяващи работа под 5°С – до 1°С. Тук трябва много да се внимава, не само температурата на въздуха да не е под 1°С, но и да се гарантира, че няма замръзвания по основата и че температурата по време на процеса на съхнене също няма да продължи да пада.

Шпакловката, върху която се нанася мазилката, трябва да е чиста, суха и с добра товароносимост. Грундирането преди полагане на мазилката е задължително, когато се полага органично свързана мазилка върху минерална шпакловка. То може да бъде пропуснато единствено между органично свързана основа (шпакловка) и органично свързана мазилка.

Степента на светлоотразяване на цвета на мазилката (или боята) не трябва да е по-малък от 20-25, с цел да се избегнат големите напрежения в мазилката, възникващи при силното загряване на финишният слой. Степента на светлоотразяване на цвета описва количеството светлина, което се отразява (рефлектира) от повърхност оцветена в този цвят. Колкото е по-ниска тази стойност – толкова по-малко количество светлина бива отразено и толкова по-голяма част се поглъща от системата. При определени, в зависимост от обекта, условия (северни фасади, постоянно засенчени участъци и др.) е възможно това ограничение да се избегне. Стойности по-малки от 20 са допустими (не при всички видове топлоизолационни плочи) в случаите, когато се използват определени огранични шпакловки и мазилки, които могат да придадат и гарантират еластичност и издръжливост на системата.

Изработката на една равномерно структурирана повърхност, без следи от снаждания поставя високи изисквания към квалификацията на апликаторите и към работната организация на процеса на нанасяне. Полагането на мазилката не трябва да се извършва при високи температури, силно слънце-греене и вятър. Структурираната повърхност следва да бъде защитена от негативни атмосферни условия докато стане достатъчно устойчива.

Нанасяне и структуриране на финишна мазилка

В зависимост от структурата на топлоизолационната система, върху нея могат да бъдат нанасяни различни видове мазилки. Минималната дебелина на нанасяне на тънкослойните мазилки трябва да бъде 1 мм (драскана структура) или 1,5 мм (влачена структура). Алтернативно на тънкослойните мазилки, могат да бъдат полагани дебелослойни благородни мазилки, които след нанасянето си и достатъчно втвърдяване, се „надраскват“ равномерно в произволна посока. Дебелината на слоя мазилка след структурирането му трябва да бъде между 8 мм и 12 мм. При драсканите мазилки, отделянето на единични зрънца след потъркване с ръка е нормално и не е повод да бъдат рекламирани. Полагането на декоративни и моделиращи мазилки върху ТИС не е препоръчително, защото при тях не може да бъде предотвратено образуването на микропукнатини.

При тънкослойните мазилки, от изключителна важност е да се гарантира равнинността на основата (посредством шлайфане с абразивна дричка). Ако се започне нанасянето им върху неравни повърхности – вдлъбнатите места по повърхността ще останат неструктурирани, а на изпъкналите - шпакловката ще прозира (тъмни циментови частици върху мазилката).

При минералните (с варов или циментов състав) шпакловки и/или мазилки, при висока влажност на въздуха, ниски температури и/или разлика във водопоглъщането на основата, се стига до забавяне на процеса на свързване и изсъхване на разтвора, при което наличният в повече (несвързан) калциев хидрат избива на повърхността на мазилката, където кристализира във формата на калциев карбонат (варовик). Варовиковите кристали карат цветните мазилки да изглеждат по-светли. Подобни изсоляванията и разлики в тона на цвета не представляват дефект в качеството на мазилките и изчезват от повърхности, които са подложени на атмосферни влияния в рамките на 1 – 2 години. Изсоляванията по повърхности, които са защитени от атмосферни влияния остават по-дълго време видими. Поради това, че такива карбонатни изсолявания, принципно не могат да бъдат изключени, е необходимо да се предвиди (с изключение при драсканите мазилки) изравняващо боядисване, което неутрализира тези оптични дефекти и създава допълнителна защита срещу образуването на плесени.

Декоративни облицовки (тухлички)

Освен класическите финишни покрития с мазилка, много често се използват и т.н. декоративни облицовки. На пръв поглед те нямат нищо общо с мазилките, но всъщност представляват органично свързани малоформатни плочки с дебелина до 5 мм, които оптически наподобяват клинкер, тухлички или други подобни и имитират тухлени стени и зидарии.

                         Полагане...                                   и фугиране с фугач;                    Полагане...                                   и фугиране с четка;

Декоративните тухлички се залепят върху шпакловката на топлоизолационната система с помощта на подходящо за целта, органично свързано лепило. Лепилото се нанася на участъци, по цялата повърхност върху грундираната шпакловка с помощта на назъбена шпакла. Единичните тухлички се монтират с натиск в пресния разтвор. Фугите се заглаждат с плоска четка или се запълват целите на равно с повърхността.

Керамични облицовки

Керамичните облицовки (пояси, плочки, плочи), естествените камъни и готовите бетонни пана и плочи могат да бъдат прилагани при топлоизолационни системи, при които топлоизолационните плочи са залепени (площта на лепилото е ≥ 60 %), дюбелирани (през армиращата мрежа) и армирани (с особено здрава и едра армираща мрежа). При всички органично свързани шпакловки, използвани за изработката на армиращия слой, е задължително грундирането на повърхността, която ще се облепя  с органично свързан грунд с циментова добавка.

Керамичната облицовка трябва да отговаря на определени стандарти и норми – тя трябва да издържа на замръзване и площта на отделната плоча не трябва да превишава 0,09 м2, дължината и 30 см, а дебелината и 15 мм. За плочите от естествени камъни и бетон важат други формати и дебелини. Повърхността на обратната страна (която се залепва) на керамиката трябва да е порозирана и да притежава определена грапавост, а тази на естествените камъни да не се обработва и заглажда след нарязването им. Спазването на тези условия гарантира здравината и дълготрайността на връзката между облицовката и лепилото.

Тъй като керамичната облицовка е постоянно изложена на атмосферните условия, трябва нейното водопоглъщане, подобно на мазилките и другите облицовки, да бъде ограничено и да не преминава 6% (EN ISO 10 545). По-високото водопоглъщане води до намаляване на якостта на връзката между лепилото и керамиката при замръзване и размразяване и живота на топлоизолационната система се скъсява неимоверно. При залепване на плочите, с лепило се намазва задължително както основата, така и плочата. Други методи на лепене (при които лепилото се намазва само на плочата или само на основата) са недопустими. Фугирането на плочите трябва да се извърши с фугираща смес, която е водоотблъскваща и издръжлива на замръзване. За да се предотврати събирането на конденз в лепилото под плочата, площта на фугите трябва да бъде най-малко 6% от общата облицовъчна повърхност.

 

 

Свързани теми

Към Инфо зона