Какво е капилярна влага и какви проблеми създава тя

Пред проектантите и изпълнителите на проекти стои не само задачата да защитят сградите от негативното влияние на влагата, но и да планират и изградят такива системи, които са способни да устоят на всякакъв тип водно натоварване. В този материал ще разгледаме един от най-упоритите и трудни за решаване проблеми, а именно – просмукването на капилярна влага в стените.

Какво е капилярна влага?

Пълзящата, по-известна като „капилярна влага“, представлява влага, която прониква в строителните елементи от почвата и започва да се разпространява в техните пори. Капилярната влага е един от най-сериозните, комплексни, сложни за решаване и най-важното – трудни за локализиране проблеми. Това се дължи на факта, че тя се разпространява вътре в самите материали в хоризонтална и вертикална посока.

Източник на капилярна влага са подпочвени води, дъждове и просмукващата се вода в почвата. Веднъж натрупала се в почвата, е само въпрос на време влагата да започне да оказва влияние на сградата и нейната конструкция.

Как се разпространява капилярната влага?

В случай, че конструкцията не е проектирана да противоустои на капилярна влага, с течение на времето, тя започва да се просмуква през капилярите на строителните елементи. Впоследствие, под влияние на напора на подземните води, тя започва повсеместно разпространение в порите на материалите като обикновено следва посоката с най-малко съпротивление. Най-засегнати обикновено са помещения от типа мази, сутерени, подземни площи, както и основи и фундаменти.

Къде се наблюдава капилярна влага?

Капилярна влага се наблюдава във всякакъв тип конструкции, които са изградени от капилярно проводими материали (материали с отворени капиляри) и, които не са проектирани да ѝ противоустоят чрез допълнителни средства за защита. Пример за капилярно проводими материали са тухли, газобетонови блокчета, панели и др. Колкото по-големи са порите на материала, толкова по-лесно би се разпространявала влагата.

Капилярна влага може да се среща както в същетствуващи, така и в новостроящи се сгради.

Как си проличава проблемът с капилярната влага?

Обикновено проблемът първо си проличава в долните части на стените в подземните и приземни помещения. Ако не се противодейства навреме обаче, капилярната влага започва своето движение и във височина, което неминуемо води и до щети за по-високите етажи.

Проявлението на проблема с капилярната влага се състои в няколко видими белега:

• Образуване на мухъл;
• Възникване на петна и оцветявания (обикновено белезникави) по цокъла, мазилката или вътрешните части от стената;
• Неприятна миризма;
• Подкожушване и отлющване на покритието;
• Влажност при допир до стената;

Подкожушването и отлющването на покритието обикновено са крайната фаза на проблема. След като подобно проявление е видимо, това означава, че капилярната влага е започнала повсеместното си разпространение в стената и строителните материали, от които е изградена тя.

Но нека обърнем внимание на самия процес, по който финишните покрития биват засягани. Разтворимите соли в подпочвените води и в строителните материали допълнително допринасят за капилярното разпространение на влагата. След като тя се изпари от повърхността на стената, солите кристализират и образуват твър слой, наподобяващ кора. Той запушва капилярите и води до образуване на вътрешно налягане. Въпросното налягане засяга образувалата се кора и дори финишното покритие на стената като често води до тяхното надигане и отлющване.

Какви са последиците от проблем с капилярната влага?

Оставяйки настрани чисто визуалните проявления на проблема, той носи и два особено сериозни типа последици, които застрашават експлоатационната надеждност и пригодност на сградата.

На първо място това е увреждането на строителните елементи в дълбочина. Засилващата се концентрация на проникваща и разпространяваща се капилярна влага с течение на времето може да доведе до корозия и отслабване здравината и надеждността на строителните елементи. Повтаряемостта на този процес може значително да наруши експлоатационната пригодност на сградата, а от там да доведе и до скъпоструващи и трудоемки ремонти.

Наред с това, капилярната влага и проявленията от нея нарушават здравословния климат и влошават качеството на експлоатация на засегнатите помещения. При гаражи, мази, сутерени, изби, асансьорни или технически шахти, това може да доведе до проблем с оборудването или обзавеждането, съхранявано там.

От какво зависи сериозността на проблема с капилярната влага?

Два основни фактора – типа на конструкцията и типа на почвата около нея.

Що се отнася до типа на конструкцията - в миналото строителите са се справяли с проблема като във всяка стена на приземните помещения са вграждали ред от плътен камък (капилярно-затворен) като например гранит. Липсата на пори във въпросния материал практически означава и стопиране на разпространението на влагата нагоре по стената. Днес въпросната технология е неизползваема, тъй като с цел гарантиране стабилността на строителната конструкция и съблюдаване на строителните наредби, дори и най-плътните непорести материали трябва да бъдат фиксирани с циментови разтвори. Именно те се оказват и основната „пробойна“, тъй като капилярната влага прониква лесно и безпроблемно в порите на циментовия разтвор.

Съставът на почвата около сградата е предопределящ за количеството влага на което конструкцията би била потенциално изложена. Така например, песъчливата почва се характеризира със степен на изкчаване на влагата от около 1 м, докато при глинести почви, стойността скача до 10 м. Или с други думи – при песъчливи почви, сградата би била изложена само на количеството влага намиращо се в дълбочина от метър, докато при глинести, влагата в дълбочина до 10 м може да се изкачи и да започне разпространение в конструкцията.

Как се решава проблемът с капилярната влага?

Решаването на проблема с капилярната влага се базира на два принципа – блокиране на капилярноактивните (отворени) пори и създаване на хидрофобна повърхност по самите капиляри. Но как става това на практика?

За справянето с този тип проблеми при сгради новостроителство, проектантите залагат работа с продукти и системи, изградени от капилярно непроводими материали (водоплътен бетон, водоотблъскващи разтвори на силикатна основа и др.).

По-важен обаче е въпросът как да се противодейства на проблема при съществуващи сгради и конструкции без налична хидроизолация. При тях, решението на проблема се състои в изграждането на хоризонтална хидроизолация. В райони с ниска сеизмична активност се практикува прилагането на система, при която върху стоманенобетонната основа на зида се полага хидроизолационна мушама в няколко пласта (обикновено два). Впоследствие се преминава към полагането на тухлите и изграждането на стената.

Този метод обаче не е приложим при регионни с периодична сеизмична активност, каквито са и тези на балканския полуостров. Спецификата на проблема също така означава, че традиционните позитивни и негативни методи на хидроизолация посредством мазани хидроизолации, течна гума или такива на битумна основа също не са ефективни. Поради тази причина днес се търсят продукти, способни да репликират действието на капилярната влага, а именно – да проникнат в порите на материалите. Т.е тук хидроизолирането става от вътрешността на самата стена, а не от двете ѝ външни страни.

За целта се използват инжекционни хидроизолационни материали от типа на HYDROINJECT LIQUID и HYDROINJECT GEL.

Повече за това как да защитите стената от въздействието на капилярната влага ще откриете в специалната ни статия по темата: Защита на стените от капилярна влага.

Спомага ли вентилацията за справяне с капилярната влага?

Възможностите на изкуственото вентилиране на помещенията за справяне с проблема с капилярната влага, за съжаление са силно ограничени. Комбинацията между вентилация и влагоабсорбатори може да доведе до частични резултати, тъй като тя би улавяла само и единствено влагата по повърхността на стената. Въпреки, че това би намалило риска от образуване на мухъл и плесени, не би решило същината на проблема.

Тъй като източникът (просмукващата се влага от почвата) няма как да бъде отстранен, стената ще остава постоянно мокра във вътрешността си.