Заедно с правилното планиране и изпълнение на отделните компоненти на системата, под внимание трябва да се вземат и климатичните условия (най-вече влагата и температурата – както на основата, така и на въздуха), които могат да окажат влияние върху ТИС.
За това, преди монтажа на топлоизолационната система трябва да бъде проверено, дали основата (бетон, зидария) е достатъчно изсъхнала и да се подсигури че липсва остатъчна влажност. Идеалните условия са на лице, когато основата достигне своята равновесна влажност, а максималната влажност, която може да бъде толерирана е два пъти равновесната. Особено критични са нови строежи, които независимо от високата влажност, която е налична в стените и таваните, относително бързо се облицоват. В този случай строителната влага се прибавя към влагата отделяна от обитателите. Подобно се случва и със стари сгради, при които големи количества влага са вкарани с мазилки, замазки, шпакловки и др. при санирането. Ако на такива сгради се полага топлоизолационна система с голямо съпротивление на водни пари (при топлоизолационни плочи от XPS), изсъхването на строителната конструкция протича основно през вътрешната страна на стените. С помощта на по-големи разходи за отопление и проветряване от страна на обитателите, този процес би могъл да бъде ускорен. Ако сградата още не е обитаема е необходимо да се приложат изсушители за да може, възможно най-бързо да бъде достигната равновесната влага на конструкцията. Аналогичен е проблемът, когато мокрите процеси във вътрешността на сградата (шпакловки, замазки и др.) се извършват след монтажа на топлоизолационната система. В този случай, в следствие на голямата влажност и дифузията на водните пари се образува конденз в ТИС.
Заедно с остатъчната влага от основата, под внимание трябва да се вземат и климатичните условия по време на полагане на ТИС. По време на влажните и студени сезони, високата влажност на въздуха повишава строителната влага, в следствие на което процеса на изсъхване и втвърдяване се забавя. Заедно с температурата на въздуха, влияние на този процес оказват и температурата на основата и на обработка на материала. Замръзването на мазилката води до увеличаване на обема на замръзналата в нея вода. В зависимост от порьозността и/или свързващото вещество се появяват отлепвания или дефекти в структурата на мазилката. Загубата на якостните качества се дължат на това, че процеса на втвърдяване се забавя и дори може да спре. При минералните продукти, когато този процес веднъж спре – не може да бъде отново възбуден. При органично свързаните финишни покрития, процеса на физическото изсъхване може да бъде спрян един път (максимално 2 пъти). След покачване на температурите той се възобновява на ново. Въпреки това при органично свързаните продукти също е възможно да се появят дефекти и проблеми. Поради тази причина трябва да се гарантира, че докато мазилката не изсъхне и не се втвърди достатъчно, температурата на въздуха и на строителната конструкция не трябва да пада под 5°С.
Не само ниските температури и студените и влажни годишни сезони са проблематични. Горещите пролетни или летни дни също могат да бъдат проблематични за една топлоизолационна система. UV-лъчението предизвиква пожълтяване и разрушване на структурата на топлоизолационните плочи от EPS и те трябва да бъдат изшлайфани и обезпрашени преди по-нататъшната им обработка. Ако се налага EPS плочите да престоят по-дълго време преди да бъдат шпакловани – те трябва да бъдат защитени от слънцето.
Шпакловъчните смеси и мазилките също трябва да бъдат защитени от високите температури и директно слънчево греене. В противен случай повърхността им изсъхва прекалено бързо, което води до напрежения на опън в повърхността (нейното свиване) и предизвиква напукването и. От друга страна, високите температури отнемат на мазилката необходимата за химическата реакция (втвърдяването) вода, което възпрепятства достигането на необходимите якостни качества, които са и нужни, за да може да се противопостави на това изкривяване. Този ефект се проявява посредством опесъчаване и изсоляване по повърхността.
Освен това, високите температури ускоряват и процеса на реакция – покачването с 10°С на температурата на материала води до двукратното ускоряване на този процес (температура на разтвора от 30°С води до четирикратно ускоряване на процеса на неговото свързване). Заедно с бързото свързване и втвърдяване на разтвора протича и бързото му изсъхване. Отнемането на вода от разтвора води до образуване на кожа неговата повърхност, която влошава многократно сцеплението и връзката на залепване. Поради тази причина при високи температури не се препоръчва лепенето на топлоизолационните плочи по метода „на топки“, особено в случаите – когато плочите се лепят след обед, в горещ ден при интензивно слънцегреене. При падането на температурата през нощта, плочите се свиват, образувайки напрежение на границата между плочата и лепилото. Тъй като към този момент лепилото все още не е стегнало добре и не достигнало пълните си якостни характеристики, би могло да се стигне до отлепяне на топлоизолационните плочи.
Високите температури влияят на ТИС по още един начин. Коефициентът на линейно температурно разширение на EPS е около 0,06 – 0,10 mm/mK, което означава, че при температурна разлика от 20°С, в топлоизолационният материал се появяват линейни разширения от порядъка на 1,2 – 2,0 мм/м. Този ефект води до това, че дори при съвсем плътно залепени плочи (с размер 1м*0,5м), особено при сивите графитни плочи, когато температурата през нощта падне с около 20°С, между плочите се образуват челна фуга с широчина 1,2 – 2,0 мм и на половина по-тясна странична фуга. За да се предотврати образуването на пукнатини във финишният слой мазилка, тези фуги трябва да бъдат запълнени с ивици от същият топлоизолационен материал или PUR-пяна. Поради всички изброени по-горе причини максималната температура на полагане на ТИС не трябва да превишава 30°/35°С.
Промяна на размерите и образуване на порите вследствие на висока температура
Освен температурата и влагата по време на работа е важно да бъдат взети под внимание и ветровете, които могат да причинят пресъхване на мазилката. Важна величина в този случай е количеството на изпаряване през повърхността, което се влияе пряко от скоростта на вятъра. Така например изпарението на влагата се удвоява ако скоростта на вятъра се увеличи от 0 на 5 м/сек, а при скорост от 25 м/сек то е 8 пъти повече. При температура от 30°С на повърхността и скорост на вятъра от 40 км/ч изпарението е 2-3 кг/м2, което показва, че вятъра влияе много по-силно върху скоростта на изсъхване и втвърдяване, отколкото интензивното слънчево греене.
Свързани теми
Към Инфо зона
