Това е един най-често задаваните към нас въпроси. Влагата в жилището изглежда е един от най-големите проблеми за голяма част от хората в днешно време. При това сама по себе си тя не е опасна – опасен е мухъла, който намира идеалната си среда за развитие по влажните  стени, подове и тавани. Той предизвиква болести по дихателните пътища, алергии и кожни заболявания. За да не се стига до там – влагата трябва да остане навън или колкото се може по-скоро да бъде отведена там. С тази цел това кратко въведение в строителната физика ще ви помогне да разберете, откъде идва влагата.

По какви пътища влагата влиза в нашето жилище?

От покрива до мазата има множество възможности, които позволяват на влагата да проникне в нашето жилище. Те биват, както следва:

Когато влагата идва отвън

  • Запушени или неуплътнени улуци
  • Изместени или повредени керемиди
  • Дефектни връзки с комини или тавански прозорци
  • Течове от водопроводи или канализация
  • Липсваща или повредена хоризонтална хидроизолация срещу просмукваща се капилярна влага
  • Наводнения, спукани тръби, приливни дъждове
  • Липсваща или повредена (периметърна) хидроизолация на подземните стени
  • Странични дъждове и течаща вода в биоактивната зона (започва 50 см под земята и се простира във височина до 40 см над почвата)

Влагата прониква отвън в повечето случаи когато нещо счупи, запуши, скъса или не е направено както трябва. Това може да е изместена или повредена керемида или пропускащ плосък покрив. Често прониква дъжд през цепнатини и отвори на връзките на комините или покривните прозорци. Един запушен или повреден улук е в състояние за много кратко време да наводни фасадата.

Пукнатини във фасадата са уязвими при странични дъждове и постепенно овлажняват стената все повече и повече, с което топлоизолационният ефект намалява драстично. Това води до изстиване на вътрешните стени до такава степен, че влагата и мухълът по тях са програмирани.

Много опасни са малките течове в тръбопроводите, когато са на такова място, което не се вижда и когато останат дълго време неоткрити. Сполучливо овладени течове и овлажнявания също могат да имат по-късно неприятни последици, ако подовите покрития и изолация не са изсушени внимателно и правилно.

Малко влияние има собственика при наводнение на мазата. За да се предотврати появата на мухъл след това, трябва обаче възможно най-скоро след това да се започнат мерките по нейното подсушаване. Много често причината за мухъл в мазата е лошо направена хоризонтална и периметърна хидроизолация на фундамента.

Когато влагата идва отвътре

  • Конденз в параната преграда
  • Влага в издишваният въздух и потенето на хората
  • Студени вътрешни стени
  • Топлинни мостове на балкона и щурца на прозореца
  • Дейности като готвене, къпане, пране и др.
  • Тръбопроводи за студена вода и вентилационни канали
  • Растения и животни

Много често влажни места се образуват в следствие на кондензация на влагата съдържаща се във въздуха по студени повърхности. Причината за това е лошо проветряване и/или лоша топлоизолация. Заедно с лошата фасадна топлоизолация и недостатъчната парна преграда, съществуват още няколко проблемни места, като например стърчащи бетонни и стоманени конструкции на балкони и стълби.

Също така, често влагата нанася щети и по щурцовете на прозорците в следствие на тяхното недостатъчно топлинно изолиране. Втората причина за влажни стени се крие, както споменахме в неправилното и недостатъчно проветряване. То е от изключителна важност най-вече там, където е на лице много вода – например в кухните и баните.

Също така слабо отопляеми сервизни помещения и мазета са застрашени при неправилно проветряване. Не трябва да се подценява също така и влиянието на влагата от растения, домашни животни или спящи хора, които за една нощ отделят от половин до един литър течности посредством потене или дишане. Всички тези опасности, могат да бъдат предотвратени само посредством правилно проветряване.

Образуване на конденз

Когато водата кондензира, се говори за образуване на конденз. Конденз може да се образува както по повърхността на строителните елементи, така и във тяхната вътрешност. Последствията са прогизнали строителни материали (особено топлоизолационни материали на база вата), намалено топлинно изолиране, образуване на мухъл и в крайна сметка строителни щети.

Конденз по повърхността на строителните елементи

Въздуха винаги съдържа в себе си определено количество на газообразни водни пари. Процентното съдържанието на водни пари във въздуха се нарича относителна влажност на въздуха и може да бъде различно висока (20%, 50% и т.н.). При постоянно количество на водните пари във въздуха и покачване на неговата температурата относителната влажност на въздуха намалява. Същото важи естествено и в обратният случай – при намаляване на температурата на въздуха, относителната влажност на въздуха се увеличава. В един момент тя достига 100%. Това е момента в който водните пари се превръщат в течност. Колкото по-ниска е температурата, толкова по-бързо се достига до това състояние. Всички познаваме този ефект, когато се извади бутилка от хладилника и тя за кратко време се покрие с капчици вода. Тази вода идва от въздуха около бутилката, който се охлажда от нея и не може повече да задържи съдържаща се в него влагата и я отдава на повърхността. Същият ефект се наблюдава, когато топлият въздух в помещението попадне върху студена повърхност – както например в мазата или при неизолирани или недостатъчно изолирани строителни елементи.

Влагата кондензира много често и върху повърхности в жилището, които не се достигат от затопленият от парното въздух: зад шкафове, ракли и гардероби, които стоят плътно до стената. Ако тази стена и също така външна стена, ситуацията се влошава многократно. Най-простият метод да се предотврати образуването на конденз е проветряването. При него „отработеният“ въздух се подменя с пресен. Това не означава нищо друго, освен, че относителната влажност на въздуха бива понижена. Стайният въздух поема вода по време на пране, къпане, миене, готвене, дишане и потене. Посредством проветряването се транспортира навън влажният въздух и се подменя със сух въздух от вън. Нормално ние живеем при температура от 21°С и 55% относителна влажност на въздуха.     

Специален случай: маза през лятото

Образуването на мухъл в мазата обаче, не произтича от неправилно проветряване. През лятото, при висока влажност на въздуха и горещини до над 35°С, топлият и влажен въздух прониква през отворените (с цел проветряване) прозорци в относително студената маза и кондензира по студените повърхности и образува идеална среда за развитие на мухъл.

От това следва, че през лятото, при нашите климатични условия не трябва да бъде проветрявано. В този случай помага само машинно обезвлажняване или познатата от едно време смес от сол и пясък, която поема влагата от въздуха.

Конденз във вътрешността на строителните елементи

При конденз във вътрешността на строителните елементи, ключовият термин е дифузия на водните пари. Съдържащите се във въздуха водни пари и неговата температура образуват определено налягане на водните пари. Тъй като налягането на водни пари в сградите и навън на открито е различно, съществува естествен стремеж тази разлика между вътре и вън да бъде изравнена. Налягането на водните пари преминава през строителните елементи, в повечето случаи от вътре навън. Този процес се нарича дифузия на водни пари. Когато температурата на вътрешният и на външният въздух се отличават силно една от друга, намалява и температурата в отделните слоеве на строителната конструкция пропорционално на тяхното съпротивление на топлопреминаване (виж графиката).

Да се върнем обратно на проблема с кондензирането на водните пари. Както вече разбрахме – с намаляване температурата на въздуха се увеличава неговата относителна влажност. Когато тя достигне 100% в строителният елемент се образува конденз. Ако този процес продължи във времето, строителният елемент се пропива с вода и прогизва. За да се предотврати образуването на конденз във външните стени следва, проникващите в строителният елемент от топлата страна водни пари да не бъдат повече от излизащите във външният въздух от другата студена страна.

Следното трябва да се вземе под внимание, при подредбата на отделните слоеве строителни  материали при разреза на една външна стена:

  • от вътрешната страна на стената предимство носят материалите с по-голямо число на дифузно съпротивление на водни пари (пароплътни), тъй като те възпрепятстват навлизането на водните пари и тяхното преминаване в голям обем до външните слоеве на стената
  • от външната страна на стената трябва да бъдат избирани материали с ниско число на дифузно съпротивление на водни пари (дифузионно отворени). По този начин през зимата, водните пари няма да бъдат задържани в конструкцията и ще могат да преминават във външният въздух.
  • слоевете в разреза на стената трябва да бъдат подредени така, че техните числа на дифузно съпротивление на водни пари да намаляват от вътре навън, а съпротивленията им на топлопреминаване да нарастват

Число на дифузно съпротивление на водни пари (µ)

В предните редове, много често се споменавахме термина „число на дифузно съпротивление на водни пари“. Това число описва в каква степен строителният материал възпрепятства преминаването (дифузията) на водни пари през него и е необходимо за оценка на отделните слоеве в строителните конструкции. Стойността му показва колко пъти по-голямо е съпротивлението на преминаване на водни пари през даден слой строителен материал спрямо еднакво дебел слой въздух в покой. Колкото по-голямо е това число – толкова по-пароплътен е строителният материал.

Всеки отделен слой може да бъде дифузионно отворен, дифузионно възпрепятстващ или дифузионно плътен. Какъв точно е се определя когато се умножи дебелината на слоя (d) c числото на дифузно съпротивление на водни пари (µ) на материала от който той е изграден. По този начин се получава така наречената дифузно еквивалентна дебелина на въпросният слой (неговата Sd стойност). Слоеве с

  • Sd ≤ 0,5 м - дифузионно отворени слоеве
  • 0,5 м < Sd < 1500 м - дифузионно възпрепятстващи слоеве
  • Sd ≥ 1500 м - дифузионно плътни слоеве

Дифузно еквивалентната дебелина представлява сравнителна стойност, който посочва каква е дебелината на слой въздух в покой, която съответства на разглежданият строителен елемент. Една тухлена стена (с дебелина 20 см и µ=5) притежава дифузно еквивалентна дебелина от 5*0,2м=1м, което ще рече, че през 20 см дебела тухлена стена преминава такова количество водни пари, което би преминало през 1 м дебел слой въздух в покой.

Графично паропропускливостта на различните строителни материали спрямо тази на въздуха може да бъде показана по следният начин:

В следващата таблица са посочени стойностите на числото на дифузно съпротивление на водни пари (µ) на някои типични строителни материали. Много често се посочва диапазон от стойности (например олекотена тухла с отвори: µ = 5/10). Според случая на приложение трябва винаги да се взема по-лошата стойност (за студената външна страна на стената по-големите стойности  и за топлата вътрешна страна на сената по-малките стойности).

 

 

Свързани продукти

bitumna-obmazna-hidroizolaciq-g-removebg-preview.png
Системи за хидроизолиране
ХИДРОЗОЛ® WBC-OR битумна обмазна хидроизолация на органична основа

Битумна обмазка за студено безшевно хидроизолиране на структурни елементи на сгради от подпочвени води и влага, подходяща за регенерация и защита на стари битумни мембрани.

  • Основи и фундаменти
  • Покриви
  • Мазета и сутерени
  • Външни пространства
flex-gum-1-k-20-kg.png
Системи за хидроизолиране
ХИДРОЗОЛ® FLEX GUM 1-K течна хидроизолационна мембрана

Гъста еластична паста, течна гума, за студена безшевна хидроизолация на покриви, конструктивни елементи на сгради и съоръжения, устойчива на голямо водно налягане и обратен воден натиск

  • Бани и мокри помещения
  • Балкони и тераси
  • Покриви
  • Външни пространства
hydrozol-wbc-aq-polymer-bitumen-hydro-insulation-removebg-preview.png
Системи за хидроизолиране
ХИДРОЗОЛ ® WBC-AQ полимер-битумна хидроизолация

Гъста еластична битумна паста за студено безшевно хидроизолиране на покриви, конструктивни елементи на сгради и съоръжения, устойчива на голямо водно налягане и обратен воден натиск

  • Основи и фундаменти
  • Балкони и тераси
  • Покриви
  • Фасади
  • Мазета и сутерени
  • Външни пространства