Най-честите грешки при хидроизолация на покриви и тераси

Процесите по хидроизолация на покриви са особено сложни и комплексни, тъй като в тях се комбинират няколко различни системи, етапи и методологии на работа, крият редица критични точки, застрашаващи целостта на покритието, изискват съблюдаване на редица закони на строителната физика и най-важното – крият множество рискове при възникване на потенциални проблеми.

На хидроизолацията на покривите трябва да се гледа като на инвестиция в експлоатационната надеждност на сградата. Дори и най-малките и незначителни проблеми в нея могат сериозно да застрашат качеството на живот не само в подпокривните помещения и високите етажи, но дори и на тези в по-ниските части на сградата. Отстраняването на тези проблеми, от своя страна, обикновено е свързано със сериозни ремонти, трудоемки процеси и излишен разход на ресурси.

Въпреки, че голяма част от предпоставките за възникване на подобни проблеми са добре познати, има някои, които често убягват на изпълнителите. Ето част от най-специфичните, но и често допускани грешки при хидроизолацията на покриви:

Built-up покрив – често срещани, но неефективни

Една от най-честите практики при конструкцията на покриви преди години, останала популярна и до днес, се базира повече на количеството хидроизолационен материал, отколкото на неговото качество. Така се стига до получаването на т.нар. built-up покриви.

Характерното за този тип конструкции е, че при тях се наслагват множество листове битумна хидроизолация един върху друг с цел да се подобри ефективността на покритието. Това създава редица проблеми, между които прекалена дебелина на слоя, трудно оформяне на зоните с неправилна геометрия и не на последно място – неефективно запечатване на връзките с елементите по покривната конструкция. Това също така редуцира еластичността на покритието, правейки го податливо на всякакви линейни разширения и движения в основата, а от там и до отлепване на отделните пластове. Веднъж щом влагата навлезе между отделните пластове, тя започва да се свива и разширява под въздействие на атмосферните влияния, а от там допълнително да отслабва покритието. С течение на времето тя си проправя път към помещенията през зоните за връзка с отделните детайли в покривната конструкция или фугите и връзките на отделните пластове. Резултатът – увредено общо състояние на жилищните помещения, нарушени експлоатационни характеристики и нужда от ремонт.

Избягването на подобен тип конструкции е от особена важност, за да се гарантира дълготрайната експлоатационна надеждност на покрива. Днес, благодарение на развитието на производствените технологии, това става лесно и безпроблемно. Сега една покривна конструкция се нуждае от не повече от два слоя хидроизолационно покритие. Посредство вграждането на армиращи материали като армиращо платно от нетъкан текстил, например, свойствата на хидроизолационното покритие се подобряват значително.

Built-up покривните хидроизолации днес дори губят ценовото си предимство. Благодарение на иновативните хидроизолационни пасти или шламове, изпълнението на покривната хидроизолация е по-лесно, достъпно и качествено.

Подценяване нуждата от пароизолация на покривните конструкции

Съгласно редица европейски норми и разпоредби, при отопляеми помещения с температура над 16°С и относителна влажност на въздуха над 60% през студените месеци съществува риск от образуване на конденз. Това налага нуждата от вземане на мерки за стопиране движението на водни пари. За целта се прибягва до вграждането на пароизолация.

Пароизолациите се срещат в голяма част от хидроизолационните системи, влагани в нивата на сградите, намиращи се над кота 0. Целта им е да стопират преноса на изпарения между интериорните и екстериорните части на сградата. Но как работи този процес на практика?

През студените зимни месеци, под влияние на разликата в налягането на парите (отрицателно движение на парите), топлият и влажен въздух в помещенията се придвижва в посока навън, към по-сухата част на стените. През топлите летни месеци се наблюдава обратният ефект – водните пари се придвижват в посока от топлите и влажни външни пространства към хладните и сухи помещения (позитивно движение на парите). Резултатът от това е до болка познат на всички – образуване на конденз и мухъл, увреждане на покритията, неприятна миризма, влошен климат и експлоатационни характеристики на интериорните площи и т.н.

Въпреки, че не са част от хидроизолационните системи, пароизолационните материал са възлов компонент при изграждането на стени и покриви. Наред с това, те могат да предопределят и типа на хидроизолационни материали, които е препоръчително да бъдат използвани за целите на конкретния проект. Тяхната роля се състои в това, че те прекъсват въпросния път на парите и ги трансформират от газообразно в течно състояние.

Разположението на пароизолацията при изграждането на една подобна система зависи до голяма степен от останалите компоненти. Така например, ако финишния слой е от покритие, което не позволява дишането на основата, се препоръчва полагане на пароизолация от вътрешната страна на изолираната повърхност. Така, при отрицателно движение на парите ще се изкорени риска от отлепване на финишното покритие. Като цяло случаите с по-ясно изявено негативно движение на парите преобладават в практиката, което прави и приложението на пароизолация от вътрешната страна на стената в по-честоразпространен процес. При обекти, разположени в зони с по-мек климат, пароизолацията се разполага от външната страна.

Ефективността на една пароизолация се измерва на база нейната пропускливост.  Материалите, които най-често се използват за пароизолация са полиетиленови или алуминиеви листове. Те се характеризират с особено ниска паропропускливост, докато типичните строителни материали като бетон например, притежават висока такава.

Сега вече става ясно и защо прозорците в дома са най-честата зона, в която забелязваме конденз. Те се характеризират с нулева паропропускливост и реално играят роля на бариера, възпираща преминаването на парите извън конструкцията.

Недостатъчен наклон на покрива и неглижиране на опасността от наличие на застояла вода (ponding ефект)

В практиката са познати два типа покриви – плоски и наклонени. Въпреки своето наименование обаче, дори и плоските покриви не са идеално равни, а имат лек наклон. Това се дължи на нуждата на покривната конструкция сама да отвежда водата към отводнителните елементи, в нея (сифони, улуци и т.н.). Има различни методи за оформяне на въпросния наклон като най-честите са топлоизолационни плочи с наклон или оформяне на лек бетон или циментова основа с нужната денивелация.

Какво общо има всичко това с хидроизолацията обаче? Въпреки, че оформянето на наклона на покрива е чисто конструктивен процес, той може да повлияе на крайния ефект и дълготрайната експлоатационна надеждност на положената хидроизолация. При липса на достатъчен наклон на покрива, в отделни зони е възможно да се образуват локви или участъци с концентрация на застояла вода. С течение на времето въпросният проблем може да ескалира и да доведе до проникване на влага в конструкцията, а от там и повсеместното ѝ разпространение.

Решенията на този тип проблеми са две – конструктивни промени в покрива с цел корекция на наклона или работа с хидроизолационни материали, устойчиви на ефекта на застояла вода. Докато първото решение е свързано със сериозна инвестиция, второто е далеч по-лесно и също толкова ефективно. Изборът на подходящо хидроизолационно покритие, което да не се поддавана негативния ефект от постоянния контакт с водата е гаранция за подсигуряването на дълготрайната експлоатационна надеждност на покривната конструкция. 

Подценяване важността на връзките с бордове и парапети

Неведнъж сме наблягали на важността на оформянето на връзките с бордовете и парапетите в покривната конструкция. Обикновено, зоните с променлива геометрия (преход от една равнина към друга или по-стръмна промяна в наклона) трябва да бъдат внимателно планирани и изпълнени така, че да се гарантира сто процентовата водоплътност и безшевна структура на хидроизолационното покритие.

Ако разгледаме въпросните зони в детайли ще открием, че те обикновено комбинират редица отделни компоненти, между които хидроизолационна мембрана, уплътнители, хидроизолационни ленти, метални листове, дървени конструкции, скелета на сградата (зидария) и т.н. Невнимателното или недобре проектираното вграждане на дори и един от всички тези компоненти би поставило цялата система на риск.

Наред с това, всички тези компоненти трябва да са проектирани така, че да работят в система. Ако, например, хидроизолационната мембрана може да устоява линейни движения от 2 мм, а лентата и уплътнителя само 1 мм, то в системата моментално се създават предпоставки за компрометиране и прекъсване на водонепроницаемото покритие.

Правилното изпълнение на въпросната система следва примера на схемата, изложена по-долу.

Дори и въпросната методология да бъде следвана едно към едно, е редно да се адресират и въпроси относно възможността на вградените планки да издържат снегонавяванията през зимата и масата на натрупания сняг; да спомогнат на парапета да устоява на засилени валежи или ветрове; окисляването на металните флаши и възможността това да се окаже пробойна в хидроизолационния слой и т.н. С други думи – важно е да се внимава за съвместимостта и качеството на използваните материали в системата.

Неефективно уплътняване и оформяне на връзките с отводнителните елементи и техниката, разположена на покрива

В строителството съществува правило, според което 99% от проблемите с хидроизолационното покритие се коренят в 1% от обработените площи. Този един процент обикновено обхваща зоните, в които хидроизолацията трябва умишлено да бъде прекъсната поради. Такива биват участъците на връзка с отводнителните елементи (сифони, улуци, тръби), зоните, в които е разположена вентилационна техника (климатици, въздуховоди), както и всякакви други елементи от покривната конструкция (гръмоотводи, шахти).

За да се гарантира безкомпромисната водоплътност на положената хидроизолация, се налага във въпросните участъци тя да бъде допълнително подсилена с помощта на хидроизолационни аксесоари.

Една от най-честите грешки, които се допускат обаче, е комбинирането на материали, които не са проектирани да работят в система. Така например, ако покривните площи са изпълнени с течна гума или силно еластична хидроизолационна мембрана като ХИДРОЗОЛ® HYDRO ROOF, проектирана да издържа на сериозни движения и линейни разширения в основата, а хидроизолационните аксесоари (лента, маншет и т.н.) нямат подобни възможности, то в даден момент, вследствие на прекаленото напрежение, те могат да бъдат скъсани. Едно подобно компрометиране в тяхната структура води до два проблема – на първо място това е проникване на теч и особено сложното му локализиране и на второ място – затрудненото му отстраняване. В една такава ситуация, за да бъде отстранен дори и най-малкият проблем в хидроизолационната лента или маншет, в по-голямата част от случаите се налага цялостно реновиране на покритието във въпросния участък.

Поради гореизброените причини се препоръчва работа само и единствено с висококачествени продуктови и системни решения, проектирани да работят в пълен синхрон.

Нуждата от допълнително подсигуряване на водоплътната връзка е още по-подчертана при работа с нискокачествени отводнителни елементи. С цел да се спестят средства, много често се работи с отводнителни елементи (воронки например), които не успяват да гарантират продължителността на водонепроницаемото покритие. За да се избегне подобен проблем се препоръчва задължително да се залага на работа с висококачествени хидроизолационни аксесоари.

Недобре подготвена основа

При изграждането на нови покриви, тази често срещана грешка се състои предимно в липсата на наклон, на която вече обърнахме внимание. Тя може да бъде преодоляна, както чрез полагане на топлоизолационни плочи с наклон, така и с циментова замазка (допустимите отклонения са заложени в (допустимите отклонения са заложени в Правилника за изпълнение и приемане на строително-монтажни работи).

Що се отнася до ремонт на съществуващи хидроизолации, обаче, липсата на адекватна подготовка практически означава наличие на нездрава, неравна и недобре изчистена основа.

Ако съществуващата основа има нестабилни участъци, то те трябва да бъдат изцяло отстранени. Премахването им става чрез изкъртване до достигане на здрава и стабилна основа. Възникналите, вследствие на това, неравности трябва да бъдат запълнени с подходящ разтвор (обикновено циментов разтвор на примера на ТЕРАФЛЕКС® MASTER FIX). Същото важи и за пукнатините в основата. С цел да се гарантира дълготрайната експлоатационна надеждност на хидроизолацията, преди нейното нанасяне е от особена важност да се уверим, че повърхността, върху която ще се работи е здрава и стабилна.

Повечето хидроизолационни продукти налагат нуждата основата да бъде сравнително равна. Въпреки, че има и продукти като ХИДРОЗОЛ® HYDRO ROOF, които са подходящи за хидроизолиране на повърхности с неравна геометрия, при всички хидроизолационни решения се препоръчва преди полагане да бъдат отстранени всички неравности и остри ръбове в основата. Така, след стягане няма риск целостта на хидроизолационната мембрана да бъде компрометирана.

Ако основата не е идеално почистена, а именно обезпрашена и с отстранени наслоявания, омазнявания и механични частици, адхезията на положения слой хидроизолация с основата се нарушава значително. С течение на времето и продължителната експлоатация на хидроизолираните повърхности, покритието може да започне да се отлепва, а от там да се наруши и цялостната му водоплътност.

Слабонадеждни топлоизолационни материали, подлагащи на риск конструкции от типа „обърнат покрив“

Топлоизолационните материали, влагани в системата за изпълнение на плоски покриви, трябва да бъдат устойчиви на особено високи температурни амплитуди. Някои топлоизолационни материали например, страдат от значително намалена ефективност и дори деформация при по-високи температури (70°С и нагоре). В практиката обаче е доказано, че в зависимост от климата и осветеността на покривната конструкция, температурите на повърхността при продължително нагряване могат да надскочат 75 - 80°С. Това прави границата пред надеждната ескплоатация на топлоизолационните плочи особено тънка.

В опита си да минимизират подобен риск, проектантите и изпълнителите на обектите обикновено прилагат армирана замазка с посипка, играеща ролята на противотежест. Нейната цел е да редуцира опасността от изкривяване на топлоизолационните плоскости като ги притиска надолу. Всичко това създава предизвикателства пред проекта, включително допълнителни разходи за изпълнение и удължен срок на работа.

Наред с това, този тип изпълнение при конструкция от тип обърнат покрив (топлоизолацията се полага върху хидроизолацията) например, освен, че може да се окаже неефективен, може да доведе и до допълнителни рискове. При нарушаване целостта на топлоизолационния слой (може да се дължи на изкривяване под въздействието на високите температури или разместване на топлоизолационните плочи вследствие на движения в основата), в него се образуват малки фуги и неплътни участъци.

С течение на времето, вследствие на валежи, през въпросните зони прониква вода, която може да повлече със себе си част от посипката. Веднъж попаднала между слоя хидроизолация и топлоизолация, под въздействието на променливите температури, влагата може да започне да замръзва и размразява. Това практически обезсмисля съществуването на топлоизолационното покритие. Покривната плоча се охлажда от замръзналата вода и топлинната енергия от отопляемите помещения не може да бъде съхранена. Наред с това, повтаряемостта на цикъла замръзване-размразяване води до образуване на линейни движения, а от там и напрежение върху двете съседни покрития.

Проблемът с прекъсването на топлоизолационния слой, освен вследствие на високи температури, може да се дължи също така и на типа на материала. Ако се работи с EPS плочи, които не са устойчиви на стареене и произлизащите, от него, процеси на свиване, в даден момент отново бихме се изправили пред подобен проблем. В интерес на истината, той би бил дори по-значителен, тъй като движенията в топлоизолационния слой предизвикват такива и в хидроизолационния, намиращ се под него. Резултатът най-често се напукване на хидроизолацията (особено при работа с недостатъчно еластични материали), а от там – проникване на влага в конструкцията и, до болка познатите негативни последици.

Една конструкция от типа „обърнат покрив“ налага работата в синхрон на няколко системи едновременно. Именно поради тази причина изискванията към всеки един компонент в тях трябва да са еднакво сериозни и строги. В противен случай, дори и компромисът със свойството на един обикновен елемент в съвкупността от системи, може да застраши целостта и надеждността на цялата конструкция.

Липса на адекватна защита на хидроизолационното покритие

Ясно е, че не всички хидроизолационни материали са подходящи за оформяне на финишно покритие, особено що се касае до натоварени плоски покриви (тераси). В голяма част от случаите, те трябва да бъдат защитени с допълнително покритие като това могат да бъдат керамична облицовка, замазка, различни типове плочи, декинг и др.

В някои случаи обаче, за защита на хидроизолационното покритие се използва насип от различни камъчета (най-често речен филц). Този тип наситлка крие редица рискове и недостатъци. На първо място това е значителният и ненужен допълнителен товар върху покривната конструкция. Наред с това е редно да се отбележи, че въпросната настилка не гарантира стопроцентовата защита на хидроизолационния слой, тъй като тя не е статична, а може да се размества вследствие на трафик или разполагане на обзавеждане или техника. Сериозен недостатък още е и факта, че при наличие на теч, единственият начин той да бъде локализиран и отстранен е цялостното премахване на чакъла, а от там и рискове от механично увреждане на хидроизолацията при неговото изгребване. Добре е да се има предвид също така и, че при липса на адекватна поддръжка, въпросното покритие може да създаде предпоставки за образуване на растителност и задържане на влага. А въпросната периодична поддържка на чакъла, сама по себе си, също крие опасност от механично увреждане на хидроизолационното покритие.

За да се избегнат всички тези рискове се препоръчва работа с покрития, пригодени за полагане като финишно покритие (ХИДРОЗОЛ® HYDRO ROOF или битумни хидроизолационни мембрани с посипка) или изпъленение на керамична или друг тип облицовка върху положеният слой хидроизолация.

Редно е да отбележим също така, че хидроизолационните дейности при покривни площи могат да са междинен етап в общия строително-ремонтен процес. Такъв пример е хидроизолацията на междинни тераси, след която се продължава към топлоизолиране или изграждане на по-горни етажи. При такива ситуации, терасите много често служат за работна площадка и основа за полагане на скелета, строителни материали и техника. Поради тази причина, хидроизолацията на въпросните площи трябва да се извърши след приключване на трафика по нея или да бъде добре защитена с подходящо финишно покритие.