Как правилно да нанесем лепило за плочки

В практиката са установени два основни метода за нанасяне на лепилната смес – дебелослоен и тънкослоен. Кой от тях ще приложим за конкретния проект зависи изцяло от вида на облицовката, качествата на лепилната смес и спецификата и планираната експлоатационна натовареност на основата.

Нека разгледаме двата метода за нанасяне на лепило за плочки, заедно с техните предимства и за какво трябва да се внимава при всеки от тях.

Дебелослойно нанасяне на лепило за плочки

Дебелослойното полагане има за цел да образува т. нар. лепилно легло, често достигащо до 15 мм. Основното предимство на дебелослойното полагане се състои във възможността за преодоляване на неравностите в основата с помощта на нанасяне на по-голем слой лепило.

Дебелослойното нанасяне обаче крие и някои специфични особености като например начинът за полагане на плочките. Тъй като по-дебелите лепилни легла създават предпоставки за неравномерно разпределение на лепилото, вследствие на невнимателно полагане на плочките, често могат да се образуват неравности в отделните зони от помещението.

С развитието на производството на сухи строителни смеси и подобряване характеристиките на крайния продукт, схващането, че колкото повече лепило се нанесе върху плочката, толкова по-здраво ще бъде закрепена тя, остава в миналото. В съвременния интериорен дизайн все по-широко се застъпва финото и детайлно тънкослойно полагане на облицовъчни покрития.

Тънкослойно нанасяне на лепило за плочки

Едно от основните изисквания при тънкослойното нанасяне на лепило е основата да бъде идеално гладка или предварително изравнена. Тънкослойното нанасяне се извършва в два етапа:

• Изтегляне на разтвора – извършва се с помощта на гладка мистрия, а основната цел на този етап е максимално равномерното разпределение на лепилния разтвор върху основата.

• Надиране на лепилния слой – извършва се с помощта на назъбена маламашка, а основната цел на този етап е осигуряването на равномерна дебелина на лепилния слой. При надиране, по основата се оформят малки ивици с предварително дефинирана височина. При притискане на плочките към основата, тези ивици се компримират. Изискването към размера на зъбите на маламашката е поне 60% от площта на плочката да бъде покрита от лепилна смес (назъбване с по-големи размери означава и повече лепило на гърба на плочката).

Определняето на дебелината на лепилния слой е специфична задача. Тя зависи, както от назъбването на маламашката, така и от размера на полаганите плочки и дължината на техния кант.

Препоръчителна дебелина на лепилния слой според вида на облицовъчния материал:

• Мозаечни плочки и стъклокерамика (назъбване между 3 и 4 мм.);
• Стандартни плочки с дължина на канта между 100 и 200 мм (назъбвне от 6 мм.);
• Плочки с размери до 300 х 300 мм (назъбване от 8 мм при стенно полагане и 10 мм при подово полагане);
• По-големите и широкоформатни плочки изискват работа с маламашка със заоблено назъбване за постигане на възможно най-малко кухини в лепилния слой;

Важно е да се има предвид, че само най-висококачествените и специални лепила за плочки са подходящи за тънкослойно нанасяне. Те гарантират, че дори и лепилото да е нанасено в особено фини слоеве, то ще притежава нужната якост и еластичност, за да поддържа устойчивостта на облицовката. Такъв тип професионални лепила например са ТЕРАФЛЕКС® GOLD и ТЕРАФЛЕКС® PLATINIUM.

Floating метод на нанасяне на лепило за плочки

Методите, при които лепилото се нанася директно върху основата и след това плочката се притиска в лепилния слой, се обединяват под общия термин floating метод. При този метод се изисква особено равномерно полагане на лепилно легло върху основата, както и горепосоченото изтегляне и надиране, с цел постигане на добра контактна повърхност за последващото полагане на плочките.

Buttering метод на нанасяне на лепило за плочки

Понякога обаче, равномерното нанасяне на лепилото върху основата, неговото изтегляне и надиране не могат да бъдат извършени лесно като например при лепене на цокълни плочки. В тези случаи се прибягва до т. нар. buttering метод. При него, вместо на стената, лепилото се нанася директно върху гърба на плочката.

Buttering-Floating метод на нанасяне на лепило за плочки

Съществува и комбинирана техника на нанасяне на лепилната смес, която се препоръчва при работа с плочки със силно профилирани гърбове. При buttering-floating метода, от особена важност е при притискането на плочките да не се стига до директен контакт на плочката с основата. След полагане, плочките не трябва да скърцат при тяхното наместване.

Buttering-floating методът влиза в употреба при полагане на плочки на открито, тъй като правилното му изпълнение изкоренява риска от наличие на кухини под плочките, което само по себе си гарантира, че няма да настъпят никакви щети от замръзване.

Изпълнението на този метод стартира с нанасяне на слой лепило върху основата с помощта на назъбена маламашка. Използването на маламашка с подходящ размер гарантира правилното разпределение на лепилото и избягването на т. нар. „лапи“, представляващи участъци под плочката, в които липсва достатъчно лепилна смес. При по-неравни основи и по-голям размер на полаганите плочки се препоръчва и работа с маламашка с по-голям гребен.

Важно!

Ако след полагане на лепилна смес върху основата, не се пристъпи към полагане на плочки в близките 10-20 минути, по повърхността на слоя започва да се образува кора, значително влошаваща адхезията с покритието. Ако това се случи се налага цялостно отстраняване на материала и полагането на нов.

Изпълнението на buttering-floating метода продължава с нанасяне на тънък слой лепило и върху самата плочка. По този начин се гарантира постигането на стабилна контактна повърхност. След като плочките бъдат положени, особено важно е слоят лепило под тях да бъде с дебелина равна на половината от размера на зъбите на маламашката (това се постига при наклон на маламашката от 45° спрямо основата.

Видео инструктаж за правилно лепене на плочки