Лепене на плочки на фасада

В последните години фасадният дизайн отбеляза сериозен напредък от гледна точка на технологии и разработване на нови решения. Архитектите и проектантите в днешно време разполагат с разнообразие от възможности за оформяне изгледа на екстериора на една сграда – от традиционните финишни покрития като мазилки и фасадни бои, през комбинация с архитектурни профили и декоративни елементи, до специални фасадни панели, облицовки и декоративни пана от различни материали. Въпреки всичко това, не трябва да забравяме и една често срещана тенденция, която все още остава валидна и популярна, а именно – декориране на екстериора на сградата посредством лепене на плочки върху фасадата.

В този материал ще обърнем внимание на предизвикателствата, които лепенето на плочки на фасада крие и как да се справим така, че да гарантираме дълготрайната експлоатационна надеждност на сградата.

Особеностите и рисковете при лепене на плочки на фасада

Макар и вече не толкова често срещан процес, лепенето на плочки на фасада все пак присъства в декорацията на екстериора сградите. Това налага нуждата от познаването на особеностите на този тип проекти и какви рискове може да крие тяхното неспазване.

Нека започнем с особеностите при лепенето на плочки на фасада:

• По-големи напрежения върху облицовката в сравнение с плочките, залепени на хоризонтални повърхности – обикновено плочки се лепят в ниските части на фасадите, но има и редица случаи, в които се облицова цялата площ на четири – пететажни сгради. Гравитацията оказва сериозно влияние върху облицовката, което само по себе си прави сигурното ѝ фиксиране към фасадата абсолютно задължително;

• Агресивни атмосферни условия – фасадите на сградите обикновено служат като щит. Те трябва да са проектирани така, че да устояват на променливи температури и съпровожащите ги цикли на замръзване и размразяване, валежи, градушки, директно слънцегреене и UV-лъчи, механичен натиск и т.н. Поради тзи причина при облицоване на фасади трябва да се внимава системата да бъде изпълнена само и единствено с качествени материали (лепила, фугиращи смеси, уплътнители и др.), които да гарантират перфектна работа в синхрон и противоустояване на агресорите от външната среда;

• Нужда от работа със силно еластични и високоякостни лепила – лепенето на плочки на фасади със стандартни лепила е гаранция за проблеми в краткосрочен план. За да може едно лепило да се справя с особеностите на вертикалните основи и агресорите, на които една фасада е подложена, то трябва да бъде от най-висок клас еластичност (препоръчителен клас S1) и якост (препоръчителен клас C2).

• Улеснете работата си с лепило с тиксотропен състав – лепилата за плочки, класифирицани с клас T според стандарта EN 12004 гарантират минимално свличане на облицовката. Това е от особено значение за улесняване на работата при лепене на плочки на стени и фасади. Така, дори и по-големи и тежки облицовки мога да се монтират бързо и безпроблемно.

• Правилен метод на лепене на плочки – макар тази тема да е разисквана многократно, съществуват редица реални примери от практиката, при които плочките на фасади се лепят „на топка“ на примера на познатата практика при лепенето на топлоизолационни плочи. Това е абсолютно грешна методология, застрашаваща експлоатационната надеждност на фасадата, както и на нейните обитатели. От първостепенна важност е плочките на фасадите да се лепят по „buttering-floating“ метода, при който се обмазва както основата, така и гърба на плочката в една посока, с цел да се постигне 100% контактна повърхност.

• Нужда от механично фиксиране на плочките – колкото и качествено лепило да се използва, в по-голямата част от случаите, а особено в ситуации, при които се лепят широкоформатни и масивни облицовки, е наложително и допълнителното им фиксиране с помощта на дюбели. Пропускането на тази особеност често води до проблеми в периода на експлоатация на облицовката.

Съблюдаването на всички тези особености е от есенциална важност за подсигуряването на експлоатационната надеждност на фасадата. В редица случаи обаче, изпълнителите подценяват или пропускат част от тях, което създава предпоставки за редица рискове.

Рисковете, които лепенето на плочки на фасада крие

На първо място е рискът за здравето и живота на минувачите, обитателите и посетителите на такива сгради. Полагането на облицовка с неподходящо лепило и неправилна техника, в комбинация с липсата на допълнително механично фиксиране неминуемо води до нейното отлепване. При по-високи сгради, едно такова падане на плочка може да доведе до особено неприятни последици. Поради тази причина лепенето на плочки на фасади трябва да бъде обект на стриктен контрол и на него да се гледа с повишено внимание.

Други по-маловажни рискове са свързани с чисто визуалния изглед на фасадата, разходите за подмяна на компрометирани участъци в облицовката и др.

За да се изкоренят всички гореизброени рискове се препоръчва лепенето на плочки на фасада да протича според следната методология.

Изисквания към лепенето на плочки на фасада

Важно е да се отбележи, че общоприетите строителните изисквания към изпълнението на фасади с плочки налага внимателния подбор на пригодна облицовка. Така например, на запад, а и у нас, все повече се налага спазването на максимални изисквания към дебелина, площ, размер и порьозност (изчислява се като минимален обем пори на грам) за всяка плочка. От съществено значение е да се работи с материали, отговарящи на специфичните изисквания, за да може да се гарантира експлоатационната надеждност и сигурност на облицованите повърхности.

Тези изисквания обикновено вървят ръка за ръка с избора на технология и подходящо лепило за фиксиране на плочките. За да се гарантира комфортното изпълнение и преодоляване на гореизборените особености се препоръчва работа с висококачествени лепила и допълнително механично фиксиране на плочките, когато спецификата на проекта го изисква.

Последното важи с особена сила особено в случаи, когато облицовката се фиксира върху топлоизолационна система. Ако това не съобразено предварително, съществува риск използваният топлоизолационен материал да се характеризира с ниска кохезионна якост. Или с други думи – да не подсигури стабилна основа и да се поддаде на разкъсване. При оформяне на основи с подобен тип топлоизолационни материали, без значение с колко високоякостно лепило е фиксирана облицовката, максималната стабилност на системата ще бъде равна на кохезионната якост на топлоизолационния материал.

За да се избегне този риск се препоръчва да се оформи стабилна и издръжлива основа, способна да издържи масата на облицовката.

Методология за правилно лепене на плочки на фасада

Облицоването на фасади с плочки преминава през няколко основни етапа:

• Етап 1. Проверка на основата

На този етап обикновено трябва да се наблегне по-сериозно при облицоването върху съществуващи фасади, изискващи реновиране. Докато при новите фасади, стабилността на основата е гарантирана, при старите такива се налага проверка на нейната товарносимост.

Основата трябва да е здрава, стабилна и без пукнатини. При лепене на топлоизолация се препоръчва работа с материали с по-висока плътност и кохезионна якост с цел да се гарантира способността им да издържат теглото на облицовката, която предстои да се полага.

Препоръчва се адхезионната якост на опън на основата да бъде ≥ 0.5 N/mm². Препоръчителната дебелина на шпакловката трябва да бъде 10 мм, докато при шпакловки с дебелина над 25 мм се препоръчва допълнителна армировка.

Задължително е всички основи с ниска товароносимост да бъдат допълнително армирани и подсигурени механично.

• Етап 2. Подготовка на фасадата за лепене на плочки

Основата трябва да бъде чиста, обезпрашена и без разделителни субстанции (прах, наслоявания, механични частици), които биха намалили адхезията с последващия слой.

При стари, критични или силно попиващи основи се препоръчва предварително грундиране. За целта, според типа на основата могат да се използват различни типове грундове.

Порьозните основи например, изискват обработване само и единствено със специализирани грундове, притежаващи свойството да редуцират и регулират водопоглъщането на основата. Грундирането на порьозни основи трябва да бъде извършено с помощта на ПОРОГРУНД®. Образуваният повърхностен слой свързва повърхностния прах, предотвратявайки просмукването на влагата от прясно положеното лепило като по този начин намалява неговото преждевременно изсъхване и подобрява якостта на връзката.

Поради ниската попи попиваемост и гланцираната повърхност на непорьозните основи, при тях се изисква работа със специализирани грундове, съдържащи фини частици в своята структура като ТЕРАКОНТАКТ® КОНТАКТЕН И СВЪРЗВАЩ ГРУНД.

При фино-порести основи се препоръчва грундиране с дълбокопроникващ грунд за оптимално запечатване и образуване на устойчив слой. Вложените нано частици, в състава на НАНОГРУНД® осигуряват финото запечатване на макро и микро порите в основата, едновременно с което изравняват нейното водопоглъщане.

Дървени основи и съпътстващите ги особености (нестабилността и рисковете от отлепване на покритието, които основа като дървесината крие) налагат грундиране с контактен и свързващ грунд ТЕРАКОНТАКТ®.

След нанасяне, грундовете изсъхват в рамкитен а 2 до 4 часа в зависимост от атмосферните условия.

• Етап 3. Лепене на плочки на фасада

За целта избираме да работим с премиум C2 TE S1 лепилото от най-висок клас, ТЕРАФЛЕКС® PLATINIUM.

Лепилната смес се нанася еднопосочно (вертикално) както върху основата, така и върху гърба на плочката с цел постигане на 100% контактна повърхност. Трябва да се внимава да не остават пропуснати участъци или такива с недостатъчно лепило. За целта се използва назъбена маламашка с размер на зъбите минимум 8 х 8 мм.

Всяка плочка се притиска към повърхността, след което се намества внимателно, за да може лепилото да се разстели повсеместно. След като плочката е фиксирана на нужното място, тя трябва да се почука внимателно във всички краища и средата с помощта на гумен чук (за тъмни плочки използвайте цветната страна на чука, а за светли облицовки – бялата). Почукването и наместването на плочката практически изкореняват риска от образуване на въздушни мехури и кухини под облицовката.

При лепене на широкоформатни плочи, както и при работа върху критични основи се препоръчва допълнителното им механично фиксиране.

• Етап 4. Планиране на фугите и фугиране на фасадата

От особена важност е предварително да се планира размера на фугата спрямо избора на облицовка за фасадата. Необходимите ширини на фугата зависят от вида на покритието като се препоръчва придържане към следните размери:

• Керамични плочки – между 3 и 8 мм
• Тухлени плочки и глинени облицовъчни материали – между 10 и 12 мм
• Облицовки от естествен камък – между 4 и 6 мм
• Масивни облицовъчни материали - между 3 и 12 мм

За самото планиране можете да използвате безплатния онлайн конфигуратор на МАРИСАН – КОНФИГУРАТОР НА ФУГИ И ПЛОЧКИ, за да разпечатате готовия план с разположението на плочките.

Фугирането се извършва с помощта на силно еластичната водоотблъскваща фугираща смес ТЕРАФЛЕКС® SILVER SELECTION. В зависимост от типа на облицовката и ширината на фугата можете да избирате между две вариации на продукта – за фуги между 1 и 6 мм и за фуги до 15 мм.

Фугирането се извършва след пълното втвърдяване на лепилото, което обикновено се случва след 24 до 48 часа от неговото полагане. Следите от лепило по плочките и фугите се почистват с мокра гъба, но без прекаленото им навлажняване.

Чрез диагонални движения под наклон от 45° спрямо плочите, с помощта на гумена маламашка, се нанася еластична хидрофобна фугираща смес ТЕРАФЛЕКС® SILVER SELECTION. Трябва да се внимава фугиращата смес да прониква дълбоко по цялото протежение на фугата и да запълва участъка между съседните плочки изцяло.

Остатъкът от фугираща смес се премахва отново диагонално при наклон 90° на маламашката спрямо повърхността. Повърхността се почиства, а фугата се оформя с леко влажна гъба след като фугиращата смес е започнала да изсъхва.

ВАЖНО! Планиране и заработване на деформационни фуги във фасадата

Поради спецификата на облицованите площи и значителните натоварвания, на които са подложени непрестанно (продължително слънцегреене, променливи температурни условия и флуктуации, валежи и др.), е наложително в системата да бъдат заработени деформационни фуги.

Важно!

Препоръчва се разстоянието между вертикалните деформационни фуги да бъде 6 м, а разстоянието между хоризонталните деформационни фуги да бъде 3 м. на примера на следната схема:

Освен на нужното разстояние, деформационни фуги се оформят и около връзките с инсталации и елементи по фасадата (осветителни тела, климатични инсталации и т.н.), в ъглите на фасадата, в участъците около отворите в нея (врати, прозорци и т.н.), и в зоната на междуетажната плоча.

Деформационните фуги във въпросните участъци се оформят с подходящите, за целта, профили. След фугиране на фасадата, деформационните фуги трябва да се запълнят с полиуретанов уплътнител ТЕРАФЛЕКС® PU 40 FC.