Лепене на плочки при критични и силно натоварени метални основи (асансьори, в корабостроенето, стълбища и др.)

Повърхностите и елементите от неръждаема стомана и други типове метали са особено често срещани, както в жилищното, така и в индустриалното строене. Такива се срещат навсякъде – от стоманено-бетонните основи, колони и скелети на сгради, до изграждането на отделни елементи и инсталации (асансьори, стълби и др.). Подобен и случаят и при изграждането на специализирани обитаеми помещения и конструкции в корабостроенето. 

Широкото разпространение на металните конструкции и елементи в строителството означава, че те неминуемо влизат в комбинация и с други типове системи при изграждането на обитаемите площи. В този материал ще разгледаме предизвикателствата пред облицоване на метални основи с керамични плочки, естествен камък и други типове настилки.

Без значение дали става въпрос за изграждането на асансьорни инсталации или изграждането на баня в плавателен съд, към съчетанието между металната конструкция и лепилата за плочки трябва да се подходи с особено внимание.

Рисковете при лепене на плочки върху движещи се основи

Нека вземем под внимание конструкцията на един плавателен съд, например. Освен с типичните процеси на свиване и разширение под въздействие на температурните промени, протичащи в метала, основата също така е подложена и на постоянно движение. Под естествената промяна на позицията на плавателния съд във водата, се създават допълнителни напрежения в общата конструкцияНаред с това, постоянния контакт с водата води до пораждане на вибрации в металната конструкция. Т.е., в този случай, върху облицовката в банята или санитарните помещения в плавателния съд, например, действат няколко разнородни агресора, значително застрашаващи целостта на керамичната система.

Същите рискове се наблюдават и при едно асансьорно съоръжение, например. Основата е подложена на постоянни напрежения, възникващи от човекопотока и товарите, които се пренасят. Тези напрежения се засилват допълнително и от инерцията при постоянното движение на съоръжението. При спиране и потегляне, например, също така се усеща и камшичен ефект.

Съществуват и редица други примери за допълнителните напрежения, влияещи върху една метална конструкция. Ако вземем под внимание дизайнерските стълбища, изграждани в помещения на два етажа, то трябва да отбележим факта, че тяхната конструкция обикновено е лека и естетически-издържана така, че да отговаря на стила на площите. За разлика от масивните стълби, които забелязваме в междуетажните пространства, например, този тип конструкции са подложени на по-сериозни вибрации и напрежения, вследствие на човекопотока. При тях, при стъпването се създава камшичен ефект, които оказва разнопосочно и променливо напрежение върху основата.

В традиционния случай, стандартната основа с положена облицовка като например пода и стените в банята, терасата, балкона, коридора и т.н. обикновено е статична. Самата тя не се движи (с изключение на минимални движения и вибрации), а има за цел само да поема напреженията, възникващи вследствие на експлоатацията.

Всички от горепосочените примери за особеностите на асансьорните съоръжения, стълбищата или баните и кухните в плавателните съдове, идват да покажаат, че те са подложени на далеч по-сериозни, постоянни и разнопосочни напрежения. Този тип напрежения възникват както вследствие на стандартната натовареност на помещенията, така и поради движението и възникващите вибрации в основата вследствие на специфичната им експлоатация и особеностите на средата. Т.е. еднаквият подход и избор на материали за изграждане на едно керамично покритие при статични и движещи основи би навредил сериозно на дълготрайната експлоатационна надеждност на облицованите площи.

Но с това не се изчерпват рисковете и критичните моменти пред облицоването на подобен тип площи. В по-голямата част от случаите, те обикновено са изградени като метални конструкции, а това налага и допълнително съобразяване с особеностите на метала като основа за лепене на плочки.

Какво лепило за плочки да използваме при метални, движещи се основи

Металните основи, сами по себе си са непорьозни повърхности. Или с други думи – те са гладки, с плътна структура, в която не прониква вода и лепилото за плочки не може да се захване лесно. Това автоматично означава, че, за да се гарантира сигурното облицоване на метални основи, от особена важност е да не се работи със стандартни лепила.

Лепилото за плочки трябва да гарантира образуването на стабилна и здрава връзка с основата, преодолявайки критичните ѝ особености като например гладкостта, липсата на пори по повърхността, свиванията и разширенията и др.

Т.е. тук освен непорьозността на основата, трябва да се вземе под внимание и факта, че тя не е статична. Или с други думи – лепилата, за плочки, които трябва да се използват за облицоването на такъв тип площи трябва да са от най-висок клас. Избягвайте да работите с продукти, които не се класифицират като специални модифицирани високоякостни лепила клас C2 според EN 12004. От особена важност е лепилата да са и достатъчно еластични (клас S1 или S2), с минимално-препоръчителна напречна деформация ≥ 2.5 мм.

Система за лепене на плочки при движещи се и силно натоварени метални основи (асансьори, в корабостроенето, стълбища и др.)

Лепенето на плочки върху движещи се, критични метални основи преминава през няколко възлови етапа:

• Етап 1: Проверка на основата

При новоизградени конструкции, тази стъпка не се налага.

При съществуващи основи, преминали определен експлоатационен период, се изисква предварителна проверка на тяхната здравина, товарносимост и стабилност. За целта се проверява състоянието на метала – дали има видимо нестабилни участъци или зони с начални признаци на стареене и корозия на метала. Обикновено, типа на съорженията налага и техния строг и постоянен контрол, което само по себе си следва да гарантира и здравината на металната основа. Все пак обаче, за да сте сигурни в дълготрайната експлоатационна надеждност на облицованите площи се препоръчва внимателната инспекция на основата.

В случай, че се забележат проблемни участъци, те трябва да бъдат отремонтирани така, че основата да стане здрава и носеща. Обикновено това може да стане чрез подмяна на участъка, третиране с ръждопреобразувател, заздравяване чрез грундиране и т.н. Особено внимание трябва да се обърне на връзките и шевовете в метала, ако такива се наблюдават.

Всеки слой с видима повърхностна нестабилност трябва да бъде отстранен.

Целта на проверката на основата е да се гарантира, че плочките ще бъдат залепени върху здрава, стабилна и носеща повърхност.

• Етап 2: Подготовка на основата

След като сме се уверили в здравината и стабилността на основата, идва ред на нейната подготовка.

Тя трябва да бъде почистена и обезпрашена изцяло така, че всички примеси да бъдат премахнати (прах, наслоявания, остатъци от други материали). В случай, че в етапа на проверка на основата са третирани корозирали участъци, се препоръчва внимателно почистване на остатъците и финия прах.

Впоследствие се преминава към грундиране на основата. Поради спецификата на гладки повърхности и непорьозни основи като метала, за по-добри резултати се препоръчва върху покритието да се оформят малки резки така, че да се създаде по-добра контактна повърхност. Колкото повече резки се оформят в основата, толкова по-благоприятна става тя за адхезията към новото покритие и стягането на лепилото.

Грундирането се извършва със специално създаден за тази цел, контактен и свързващ грунд ТЕРАКОНТАКТ®. В структурата му са вложени миниатюрни частички от кварцов пясък, които спомагат за преодоляване особеностите на критичните основи и избягване риска от отлепване на покритието поради слабата връзка с непопиващата основа.

Важно е грундът да се разнесе равномерно по цялата основа, без да се пропускат участъци. След нанасяне, грундът образува здрава контактна повърхност, предразполагаща образуването на силна връзка между лепилото и основата впоследствие.

Нужното време за изсъхване на ТЕРАКОНТАКТ® е между 2 и 4 часа след първоначалното му нанасяне.  След като слоят е стегнал изцяло може да се премине към следващия етап.

• Етап 3: Оформяне на деформационни фуги

Оформянето на деформационни фуги в облицовката е от критична важност при движещи се метални основи. Деформационните фуги поемат напреженията породени от линейните движения в основата, предотвратявайки напукването и разрушаването финишното покритие от плочки.

При стандартното жилищно строителство се препоръчва деформационни фуги с ширина 8 – 10 мм да бъдат разположени на всеки 6 – 8 м от помещението. Деформационна фуга трябва да бъде заработена както на границата между плочките и покритията от други материали, така и на границата между плочките и околните стени и във вътрешните ъгли на облицовката.

При този тип основи обаче, при които действат повече и по-сериозни напрежения е препоръчително деформационни фуги да се оформят на близо два пъти по-малко разстояние.

За оформяне на деформационните фуги се препоръчва работа със специални готови профили, нивелирани така, че да не стърчат над повърхността на плочките.

След фугиране, деформационните фуги трябва да се запълненят с полиуретанов уплътнител ТЕРАФЛЕКС® PU 40 FC.

Повече за това как се оформят деформационни фуги можете да откриете в специализираната ни статия по темата.

• Етап 4: Лепене на плочките

За целите на проекта се препоръчва работа с професионалното високоякостно лепило клас C2TE-S1 ТЕРАФЛЕКС® PLATINIUM. Продуктът се характеризира със своите екстремни якост и еластичност. Благодарение на специализираната си формула, модифицирана с висококачествени полимерни смолисти и целулозни добавки, лепилото позволява надеждно фиксиране на всякакъв тип облицовки върху критични и деформируеми гланцирани повърхности.

Продуктът се нанася върху основата с помощта на назъбена маламашка (размер на зъбите минимум 8 х 8 мм). При лепене на широкоформатни плочки се препоръчва нанасянето на тънък слой лепило върху гърба на всяка от тях, с цел получаване на 100% контактна повърхност.

Важно е лепилото да се нанася само в една посока – както на гърба на плочката, така и на основата. След като плочките и основата са добре обмазани, можете да преминете към поставяне на плочката в съответната зона. След поставяне, плочката трябва да бъде леко размърдана и наместена, с цел равномерното разпределение на лепилото под нея. 

След като плочката е фиксирана на нужното място, тя трябва да се почука внимателно във всички краища и средата с помощта на гумен чук (за тъмни плочки използвайте цветната страна на чука, а за светли облицовки – бялата). Почукването и наместването на плочката практически изкореняват риска от образуване на въздушни мехури и кухини под облицовката. Въпросните кухи зони са сериозен проблем за дълготрайната експлоатационна надеждност на облицованите площи и тяхната товароносимост, тъй като създават предпоставки за лесното им увреждане вследствие на концентриран натиск (паднал тежък или остър предмет).

При планирането на разпределението на общия план на облицовката в помещението се препоръчва минималната широчина на фугата да бъде поне 5 мм.

• Етап 5: Фугиране на плочките

Фугирането на плочките изисква пълното втвърдяване на лепилото, което обикновено се случва след 24 до 48 часа от неговото полагане. Следите от лепило по плочките и фугите се почистват с мокра гъба, но без прекаленото им навлажняване.

Чрез диагонални движения под наклон от 45° спрямо плочите, с помощта на гумена маламашка, се нанася еластична фугираща смес ТЕРАФЛЕКС® GOLD или SILVER SELECTION. Трябва да се внимава фугиращата смес да прониква дълбоко по цялото протежение на фугата и да запълва участъка между съседните плочки изцяло.

Остатъкът от фугираща смес се премахва отново диагонално при наклон 90° на маламашката спрямо повърхността. Повърхността се почиства, а фугата се оформя с леко влажна гъба след като фугиращата смес е започнала да изсъхва.

Впоследствие можете да преминете и към финалното почистване. За целта се препоръчва използването на влажна кърпа или плат, с чиято помощ трябва да се премахнат всички участъци с фугираща смес извън самата фуга – по ръбовете на плочките, в ъглите и т.н.

Експлоатация на площите

Към експлоатация на площите и стъпване върху облицовката може да се премине едва 24 ч. след фугиране на плочките.

Препоръчва се към разполагане на тежки предмети, масивно обзавеждане и оборудване в помещението да се премине поне една седмица след фугирането.