Лепене на плочки върху стари плочки, мозайка или други непопиващи основи

Много често, за да си спестим процеса по къртене, прибягваме до лепене на плочки върху стари плочки или мозайка. Това обаче крие сериозни рискове, в случай, че не е изпълнено по правилната методология, или, ако не се работи със специално-разработени продукти за целта. В този материал разясняваме как да ги избегнете и да гарантирате професионалното лепене на плочки върху стари плочки и мозайка.

Особености на процеса по лепене на плочки върху стари плочки и мозайка

Керамичните облицовки са най-предпочитаният тип настилка. С течение на времето, методологията на тяхното производство, свойствата, които притежават и експлоатационната им надеждност се подобряват значително. Така, днес те са здрави, износоустойчиви, красиви и лесни за монтаж, което ги прави неизменима част от всяка обитаема площ.

Но като всичко останало и при тяхната експлоатация могат да се очакват проблеми. С течение на времето плочките могат да се отлепят, спукат, счупят или компрометират по начин, който уврежда изгледа на помещението. В такива ситуации обикновено се налага тяхната частнична или цялостна подмяна. Най-трудоемкият и сложен процес при смяната на плочките се явя

ва премахването на старата облицовка или мозайка. Това се дължи на няколко фактора, между които:

• Трудно изпълнение – старата облицовка може да се премахне само и единствено механично, което е свързано с отделянето на сериозен обем строителни отпадъци, прах и др., които трябва да бъдат почиствени впоследствие;

• Скъп и времеемък процес – в зависимост от големината на помещението и състоянието на керамичната облицовка, отстраняването ѝ може да отнеме часове или дори цял ден, ако се вземе предвид и времето нужно за почистване впоследствие;

• Риск от увреждане на основата – ако премахването на старото покритие не се извърши внимателно, то може да доведе и до увреждане на основата, което само по себе си изисква допълнителен разход на средства и материали, нужни за нейното последващо коригиране.

Поради това, в много ситуации решаваме да лепим нова облицовка директно върху старите плочки, мозайка или съществуващи непопиващи основи. В този материал ще разгледаме какви са рисковете при една подобна операция, как да ги преодолеем най-лесно и какво да направим, за да гарантираме дълготрайната експлоатационна надеждност на помещението.

Спецификата на плочките и мозайката като основа

Голяма част от керамичните облицовки обикновено се изработват с отворена пореста структура (на примера от изображенията под микроскоп по-долу). Това предразполага лесния монтаж и по-добрата адхезия на лепилния слой към лицевата страна на плочката, служеща като основа.

При непопиващи основи като мозайки и гланцирани плочки обаче, ситуацията е далеч по-различна. Те се характеризират с плътна и затворена структура (на изображението под микроскоп по-долу), която значително минимизира адхезията с нанесеното лепило, при използването им като основа преди лепене на нова облицовка.

Именно плътната и гланцирана структура на този тип облицовки налага работата със специални полимер-модифицирани лепила клас S1 или S2, характеризиращи се със значителна якост и здравина на образуваната връзка.

Ситуацията е подобна и при лепене на плочки върху стъклокерамика. При този тип облицовки, основата не поема никаква вода, което превръща стягането на лепилото в истинско предизвикателство.

За да се преодолеят всички тези особености на основите от стари плочки, гланцирани повърхности или мозайки, основната тежест пада върху свойствата на лепилото.

Стандартните лепила за плочки обикновено не могат да се справят с тази предизвикателна задача, тъй като не могат да образуват достатъчно стабилна връзка с непорьозната основа.

Какво лепило да изберем за лепене върху стари плочки

Възможността за полагане на новата облицовка директно върху старите плочки, мозайка или други непопиващи основи, често се оказва най-предпочитаният, но същевременно и особено специфичен за изпълнение вариант. Ниската порьозност и високата гладкост на съществуващата основа налагат особени изисквания към лепилото, с което предстои да се положи новата облицовка. Те най-често могат да се резюмират в следните няколко точки:

• Еластичност – флексовите лепила гарантират устойчивостта на новоположената облицовка и резистентността ѝ към структурни и термични напрежения, възникващи в основата. Използвайте силно еластични лепила, за да минимизирате риска от отлепване на облицовката вследствие на вънизкнали движения във вече съществуващата, критична основа.
• Висока якост – добрата адхезия с непорьозните основи от стари плочки или мозайка е от съществена важност. Лепилото, с което се работи трябва да образува здрава и трайна връзка между двата облицовъчни слоя, за да се предотврати рискът от отлепване на покритието.
• Устойчивост на външни влияния – фактът, че методът „плочка върху плочка“ намира приложение при кухни, влажни и мокри помещения, налага лепилото, с което се работи да бъде силно устойчиво на външни влияния, температурни промени и агресори.

Професионалното премиум лепило за плочки ТЕРАФЛЕКС® PLATINIUM притежава всички нужни качества, за да гарантира дълготрайната стабилност на новоположената облицовка.

Как се лепят плочки върху стари плочки, мозайка и други непопиващи основи?

Лепенето на плочки върху основа от стари плочки, мозайка и непопиващи основи преминава през няколко възлови етапа. Те са, както следва:

Етап 1. Проверка на основата

Тъй като съществуващата основа е преминала определен експлоатационен период, се изисква предварителна проверка на нейната здравина, товарносимост и стабилност. При полагане на облицовка върху основа от стари плочки, за целта се препоръчва използване на гумен чук за проверка на основата. Чрез почукване в отдените участъци на облицовката се проверява дали някоя плочка или съвкупност от плочки са нестабилни или хлопат.

Ако се установят такива участъци се изисква тяхното отстраняване до достигане на здрава основа. Основата в зоната на премахнатата плочка може да се запълни директно с лепилото за плочки ТЕРАФЛЕКС® PLATINIUM. Важното в случая е нанесеният слой да се изравни с нивото на останалите плочки.

За да се избегне денивелация в основата, която впоследствие би се пренесла в новата облицовка, се препоръчва с помощта на лепилото за плочки да се изравни наклонът до приблизително 4-5 мм. При лепене на плочки върху мозайка е наложително, ако има импрегниран или замърсен слой, той да бъде отстранен с шпакла или чрез машинно шлайфане.

Характерно за площите с мозайка е, че с течение на времето, слягането на сградата може да доведе до хлътване на мозаечното покритие и образуване на неравности. При наличие на такива се препоръчва фиксирането им според разположението и големината, както следва:

• При големи неравности в стени и подове - ТЕРАФЛЕКС® MASTER FIX;
• При големи неравности при подове - ЦИМЕНТОЛ;
• При малки неравности при стени в интериора - ТЕРАФЛЕКС® ГИПСОВА ШПАКЛОВКА
• При малки неравности при стени в интериора или мокри помещения -ТЕРАФЛЕКС® БЯЛА ЦИМЕНТОВА ШПАКЛОВКА

Важно е след всички корекции да се изчака стягането на коригиращите разтвори. След като всички мокри процеси в основата са приключили може да се премине към следващия етап.

Етап 2. Грундиране на основата

След като основата е изсъхнала изцяло се преминавакъм нейното почистване. Тя трябва да бъде обезпрашена изцяло и всички примеси да бъдат премахнати (прах, наслоявания, остатъци от лепило или шпакловка и т.н.).

Впоследствие се преминава към грундиране на основата. Поради спецификата на гланцираните повърхности и непорьозните основи, за по-добри резултати се препоръчва старото покритие да бъде надрано така, че да се създаде по-добра контактна повърхност. Колкото повече резки се оформят в старата основа, толкова по-благоприятна става тя за адхезията към новото покритие и стягането на лепилото.

Грундирането се извършва със специално създаден за тази цел, контактен и свързващ грунд ТЕРАКОНТАКТ®. Продуктът спомага за преодоляване особеностите на критичните основи и избягване риска от отлепване на покритието поради слабата връзка на лепилото с непопиващата основа, вследствие на неравномерното му изсъхване.

Важно е грундът да се разнесе равномерно по цялата основа, без да се пропускат участъци. След нанасяне, грундът образува здрава контактна повърхност, предразполагаща образуването на силна връзка между лепилото и основата впоследствие.

Нужното време за изсъхване на ТЕРАКОНТАКТ® е между 2 и 4 часа след първоначалното му нанасяне.  След като слоят е стегнал изцяло може да се премине към следващия етап.

Етап 3. Оформяне на деформационни фуги

Деформационните фуги поемат напреженията породени от линейните движения в основата, предотвратявайки напукването и разрушаването финишното покритие от плочки.

Препоръчително е, деформационни фуги с ширина 8 – 10 мм да бъдат разположени на всеки 6 – 8 м от помещението. Деформационна фуга трябва да бъде заработена както на границата между плочките и покритията от други материали, така и на границата между плочките и околните стени и във вътрешните ъгли на облицовката.

За оформяне на деформационните фуги се препоръчва работа с готови профили, нивелирани така, че да не стърчат над повърхността на плочките.

След фугиране, деформационните фуги трябва да се запълненят с полиуретанов уплътнител ТЕРАФЛЕКС® PU 40 FC.

Повече за това как се оформят деформационни фуги можете да откриете в специализираната ни статия по темата.

Етап 4. Лепене плочка-върху-плочка

С назъбена маламашка (размер на зъбите минимум 8 х 8 мм) върху основата се нанася слой лепило ТЕРАФЛЕКС® PLATINIUM или ТЕРАФЛЕКС® GOLD. При лепене на широкоформатни плочки се препоръчва нанасянето на тънък слой лепило върху гърба на всяка от тях, с цел получаване на 100% контактна повърхност.

Важно е лепилото да се нанася само в една посока – както на гърба на плочката, така и на основата. След като плочките и основата са добре обмазани, можете да преминете към поставяне на плочката в съответната зона. След поставяне, плочката трябва да бъде леко размърдана и наместена, с цел равномерното разпределение на лепилото под нея.  

След като плочката е фиксирана на нужното място, тя трябва да се почука внимателно във всички краища и средата с помощта на гумен чук (за тъмни плочки използвайте цветната страна на чука, а за светли облицовки – бялата). Почукването и наместването на плочката практически изкореняват риска от образуване на въздушни мехури и кухини под облицовката. Въпросните кухи зони са сериозен проблем за дълготрайната експлоатационна надеждност на облицованите площи и тяхната товароносимост, тъй като създават предпоставки за лесното им увреждане вследствие на концентриран натиск (паднал тежък или остър предмет).

При планирането на разпределението на общия план на облицовката в помещението се препоръчва минималната широчина на фугата да бъде поне 3 мм.

Етап 5. Фугиране на плочките

Фугирането на плочките изисква пълното втвърдяване на лепилото, което обикновено се случва след 24 до 48 часа от неговото полагане. Следите от лепило по плочките и фугите се почистват с мокра гъба, но без прекаленото им навлажняване.

Чрез диагонални движения под наклон от 45° спрямо плочите, с помощта на гумена маламашка, се нанася еластична фугираща смес ТЕРАФЛЕКС® GOLD или SILVER SELECTION. Трябва да се внимава фугиращата смес да прониква дълбоко по цялото протежение на фугата и да запълва участъка между съседните плочки изцяло.

Остатъкът от фугираща смес се премахва отново диагонално при наклон 90° на маламашката спрямо повърхността. Повърхността се почиства, а фугата се оформя с леко влажна гъба след като фугиращата смес е започнала да изсъхва.

Впоследствие можете да преминете и към финалното почистване. За целта се препоръчва използването на влажна кърпа или плат, с чиято помощ трябва да се премахнат всички участъци с фугираща смес извън самата фуга – по ръбовете на плочките, в ъглите и т.н.

Експлоатация на помещението

Към експлоатация на помещението и стъпване върху облицовката може да се премине 24 ч. след фугиране на плочките.

Препоръчва се към разполагане на тежки предмети, масивно обзавеждане и оборудване в помещението да се премине поне една седмица след фугирането.